Над 80% от работодателите у нас са с ниско образование
| Джудженцето Джуджи |
Джуджи беше собственик на фирма - вносител на строителни материали - изолации и разни такива подобни. А за да разберете къде е абсурда в ситуацията, ще ви кажа, че тази негова фирма - с 15 човека персонал: 4 жени (2 секретарки + 2 търговки), 5 търговски пътници, 3-4 склададжии - беше подписала договор с една българска корабостроителница за строежа на кораб.
Точно така, кораб! Е, не целия, разбира се - част от него, оказа се че такава е технологията на корабостроенето, строи се на части, паралелно и после се сглобява. Мухата е бръмнала в главата на Джуджи докато е бил на посещение при негови партньори в Полша, които му казали: "А бе ние тука насищаме корабите - след като се построят някои помещения се изолират с вата (насищане) и ние я вършим тая работа.". Джуджи се върнал у нас, поразровил се малко и хоп - подписал договор. А понеже хал-хабер си няма от заваряване, да не говорим да знае какво е заварчик, електроди и прочие железарски истории, вкарал в играта едни не по-малко нахакани от него тарикатчета, собственици на една от известните български заваръчни фирми. Като подизпълнители, негови.
Както се досещате, от цялата тая работа нищо не излезе. Не че не построихме корабната секция - построихме я, макар че стана с дълго ходене по мъките, много разиграване от страна на "старите кучета" в бизнеса (местните фирми). Че и малко преди края на корабната история аз се изнесох от фирмата на Джуджи - просто не ми беше там мястото. Тарикатчетата вкараха техен персонал и съответно техни ръководители, така че моето присъствие на място беше нежелано - нищо, че въртяха общ бизнес с Джуджи, аз бях негов човек, а не техен.
Малко преди да напусна Джуджи реши да го играе монтажник-строител. Уредихме си среща в една българска минна компания, където представихме нашите продукти - все едно производителят на цимент да дойде да ви рекламира вкъщи какъв хубав цимент произвежда. Онези обаче, като видяха напъните да се пишем нещо повече от търговци, и решиха да ни пуснат малко гювеч - поискаха ни оферта за изграждането на преносим навес за подвижна бетонобъркачка - да има 20 000 лв да им вземем. И това на фона на модернизация на мината на стойност над 1 милион евра. Джуджи обаче избива рибата - един негов подпис го чаках цяла седмица и накрая го даде в последния възможен момент, преди да изпратим офертата.
Ще попитате как е щял да го направи този навес ли?
Ами ... нали сте виждали фокусник, който вади зайчета от цилиндъра си? Ей така Джуджи извади друга партньорска фирма, с която също бил работил успешно навремето. Съответно, офертата я правиха те, сложиха си тяхното си и накрая навеса излезе 80 и кусур хиляди лева. И Джуджи като си сложи неговото, то не навес за бетонобъркачка, ами хангар за бойни хеликоптери излезе. А цялата поанта беше, че юнаците от мината искаха да минат с преносимия навес за да не се бъркат за монолитна сграда и узаконяването и.
Това обаче не е всичко.
Един ден Джуджи ме вика да му превеждам - а в кабинета му един литовец (ама и ирония на съдбата, а?!), представител на производител на изолации (каменна вата). Почваме на английски, превеждам, превеждам, в един момент спираме за пауза, след което литовецът продължава на руски, аз съответно продължавам да превеждам и на второто изречение Джуджи се усеща и казва: "Ама аз говоря руски, завършил съм руско училище!". Е, говориш ("Не плашуйся"), ама пак питаш за всяка трета дума.
Седмица - две по-късно пак го играя преводачка - този път на един турчин. Турчинът обаче не беше свързан с изолациите, ами си беше баш строител. Строител от фирма, която прави водно-увеселителни паркове. Каза че около Истанбул построили 4. Искали и у нас да строят, но в чертите на София земята била адски скъпа и търсел място, което да е близо до София и да не е безбожно скъпо.
Джуджи, естествено, пак извади партньорска фирма - неговият комшия по офис, строител (в интерес на истината, доста услуги си правеха - няма лошо, човек до човека опира). Демек - ако стане калимерата, единя строи, втория доставя изолациите. Само да се стигне до строеж обаче.
И се вдигаме Джуджи, партньора му във фирмата, строителя, турчина и аз и отиваме в Лозенец, в офиса на Съюза на превозвачите в България. Ха сега де - нерде Ямбол, нерде Стамбол. Влизаме в офиса, един лъскав, секретарките - дваж по-лъскави - и само шефове и секретарки, поне на него етаж. Сядаме, двамата чорбаджии се представят кои са - първа ръка бизнесмени, единия шеф на Съюза, другия не го помня, ма и той не беше обущар. И от дума на дума - аз пак се правя на Никол Кидман (виж вдясно) - става ясно, че двамата юнаци са купили един парцел близо до София (Равно поле) преди години и могат да продадат част от него на турчина да си строи аква-парка. Компютри има включени в офиса, намират на Google maps приблизително къде е парцела, показват пътища, магистралата - и решаваме да отидем на място да му го покажем. Вдигаме се - вече 3 коли, отиваме на мястото - то една гола поляна, какво да му гледаш? Чорбаджиите обаче са склонни да продават, и да свалят от цената, ама не с много. Зависи колко ще купят турците. Щото те го купили в най-големия бум на цените, пък парцелът е 250 декара. И сега по 1 евро/кв.м да отстъпят са 250 000 евра на загуба за целия терен. Турците 120 декара да купят, и да отбият 10 евра/кв.м ... смятайте - 1 200 000 евра вътре. Турчинът, естествено, нещо не остана очарован от цялата схема - с един преговаря, втори евентуално ще строи, трети ще му продава земята, ма не може по-евтинко, че я купил скъпо навремето - врътна се, каза "Ще ви се обадя" и се изнесе. Край София още няма аква-парк.
Тая ВиК история ми идва малко отгоре и го питам Джуджи: "Добре де, ти как си я представяш тая - виж колко се нареждате по веригата - турците да имат някакви пари, те ще отидат при Превозвачите, че ония имат пари да избиват. Твоят ортак ще строи - ти къде си в цялата схема, само изолациите ли ще доставяш?". Джуджи ми обясни разни работи за бизнеса си, от което единственото, което запомних е, че бизнес се прави само ако познаваш правилните хора. Дали ставаш или не, няма значение. И ми казва, че скоро край Ихтиман ще се строи ветрогенераторен парк, и познай кой ще е в играта?
"Ти пък какво общо имаш с ветрогенераторите, като дори и части за тях не доставяш?"
"Познавам някои хора."
И все пак, бизнесът на Джуджи е успешен - фирмата му върви, наистина е една от големите в бранша. Надявам се да не се е удавил в кризата, макар че сайта на фирмата му умря нещо - много от секциите там са неактивни, очевидно само до сайта му е.
Обаче, това съм си го мислил и това беше причината да се махна от фирмата му - ако така се прави бизнес в България, ако ще ходиш да се излагаш като кифладжия наляво и дясно ... жална и майка на нашата родна Българийка. Някак си не ми допада байганювщината, авантата, келепирецът. Щото в минната компания Джуджи го вкарах аз - работил съм с тях докато бях в Химремонт и знаех на кого да се обадя. Още една среща му уредих в Димитровград с човек, с когото съм работил в Химремонт и после един от търговските пътници във фирмата ме пита: "А бе ти как го направи тоя номер, аз от години се опитвам да вляза при Слави Михов?"
Е аз сега заради циркаджийските номерца на Джуджи да си режа контактите ли?
Че и темата на днешния ми пост е образованието на работодателите - не че наличието на диплома от университет дава гаранции за успешен бизнес - нито Берлускони, нито Бенетон, нито Бил Гейтс са завършили университет. Аз като съм завършил, та съм милионер вече. Университетът дава друго мислене, издига хората (поне онези, които знаят защо са там) над евтиния келепирджилък и кебапчетата. Но просто не мога да не се съглася, че работодателите в България смятат, че щом са шефове, знаят повече от своите служители. Което по-често не е така (не че не съм работил за шеф, който е в час с нещата и които не се срамуваше да каже, че изучава някаква нова материя).
Накрая, когато бях на кантар - да продължавам ли с циркаджийските номера на Джуджи или да се изнасям, Джуджи ми даде тласък в правилната посока - "А ти с какво си повече от мене - е вярно, говориш английски, с компютъра се оправяш малко по-добре от мене и това е."
Така е, Джуджи - нищо особено не съм. Не съм го и твърдял, ти си този, който се мери с мене.
А защо го наричам Джуджи ли? Не заради ниския му ръст (по-нисък от мен с една глава), а именно заради манталитета му на селски тарикат; духовно джудже. Джуджи караше джип - естествено, шеф е все пак, хора го гледат. Ама "караше" е прекалено условно, тъй като беше изгърмял всичките си контролни точки. И не стига това, ами беше се заканил да съди КАТ за незнам какво си - май последния път, като го хванали с превишена скорост, и радара им бил без камера, тоест, не могли да докажат че точно него са засекли.
"Добре де, ти с превишена скорост ли беше?"
"Да."
"Е как така имаш очи да ходиш да кажеш на черното бяло?"
А в същото време от София до Варна стигнахме за 4 часа - Джуджи не падна под 150 на магистралата и под 120 извън нея.
Да ви разказвам ли каква му беше реакцията като му казах, че кара опасно и аз все пак жена и дете имам?
Ей там е липсата в образованието.
Точно така, кораб! Е, не целия, разбира се - част от него, оказа се че такава е технологията на корабостроенето, строи се на части, паралелно и после се сглобява. Мухата е бръмнала в главата на Джуджи докато е бил на посещение при негови партньори в Полша, които му казали: "А бе ние тука насищаме корабите - след като се построят някои помещения се изолират с вата (насищане) и ние я вършим тая работа.". Джуджи се върнал у нас, поразровил се малко и хоп - подписал договор. А понеже хал-хабер си няма от заваряване, да не говорим да знае какво е заварчик, електроди и прочие железарски истории, вкарал в играта едни не по-малко нахакани от него тарикатчета, собственици на една от известните български заваръчни фирми. Като подизпълнители, негови.
Както се досещате, от цялата тая работа нищо не излезе. Не че не построихме корабната секция - построихме я, макар че стана с дълго ходене по мъките, много разиграване от страна на "старите кучета" в бизнеса (местните фирми). Че и малко преди края на корабната история аз се изнесох от фирмата на Джуджи - просто не ми беше там мястото. Тарикатчетата вкараха техен персонал и съответно техни ръководители, така че моето присъствие на място беше нежелано - нищо, че въртяха общ бизнес с Джуджи, аз бях негов човек, а не техен.
Малко преди да напусна Джуджи реши да го играе монтажник-строител. Уредихме си среща в една българска минна компания, където представихме нашите продукти - все едно производителят на цимент да дойде да ви рекламира вкъщи какъв хубав цимент произвежда. Онези обаче, като видяха напъните да се пишем нещо повече от търговци, и решиха да ни пуснат малко гювеч - поискаха ни оферта за изграждането на преносим навес за подвижна бетонобъркачка - да има 20 000 лв да им вземем. И това на фона на модернизация на мината на стойност над 1 милион евра. Джуджи обаче избива рибата - един негов подпис го чаках цяла седмица и накрая го даде в последния възможен момент, преди да изпратим офертата.
Ще попитате как е щял да го направи този навес ли?
Ами ... нали сте виждали фокусник, който вади зайчета от цилиндъра си? Ей така Джуджи извади друга партньорска фирма, с която също бил работил успешно навремето. Съответно, офертата я правиха те, сложиха си тяхното си и накрая навеса излезе 80 и кусур хиляди лева. И Джуджи като си сложи неговото, то не навес за бетонобъркачка, ами хангар за бойни хеликоптери излезе. А цялата поанта беше, че юнаците от мината искаха да минат с преносимия навес за да не се бъркат за монолитна сграда и узаконяването и.
Това обаче не е всичко.
Един ден Джуджи ме вика да му превеждам - а в кабинета му един литовец (ама и ирония на съдбата, а?!), представител на производител на изолации (каменна вата). Почваме на английски, превеждам, превеждам, в един момент спираме за пауза, след което литовецът продължава на руски, аз съответно продължавам да превеждам и на второто изречение Джуджи се усеща и казва: "Ама аз говоря руски, завършил съм руско училище!". Е, говориш ("Не плашуйся"), ама пак питаш за всяка трета дума.
Седмица - две по-късно пак го играя преводачка - този път на един турчин. Турчинът обаче не беше свързан с изолациите, ами си беше баш строител. Строител от фирма, която прави водно-увеселителни паркове. Каза че около Истанбул построили 4. Искали и у нас да строят, но в чертите на София земята била адски скъпа и търсел място, което да е близо до София и да не е безбожно скъпо.
Джуджи, естествено, пак извади партньорска фирма - неговият комшия по офис, строител (в интерес на истината, доста услуги си правеха - няма лошо, човек до човека опира). Демек - ако стане калимерата, единя строи, втория доставя изолациите. Само да се стигне до строеж обаче.
| Никол Кидман в "Преводачката" |
Тая ВиК история ми идва малко отгоре и го питам Джуджи: "Добре де, ти как си я представяш тая - виж колко се нареждате по веригата - турците да имат някакви пари, те ще отидат при Превозвачите, че ония имат пари да избиват. Твоят ортак ще строи - ти къде си в цялата схема, само изолациите ли ще доставяш?". Джуджи ми обясни разни работи за бизнеса си, от което единственото, което запомних е, че бизнес се прави само ако познаваш правилните хора. Дали ставаш или не, няма значение. И ми казва, че скоро край Ихтиман ще се строи ветрогенераторен парк, и познай кой ще е в играта?
"Ти пък какво общо имаш с ветрогенераторите, като дори и части за тях не доставяш?"
"Познавам някои хора."
И все пак, бизнесът на Джуджи е успешен - фирмата му върви, наистина е една от големите в бранша. Надявам се да не се е удавил в кризата, макар че сайта на фирмата му умря нещо - много от секциите там са неактивни, очевидно само до сайта му е.
Обаче, това съм си го мислил и това беше причината да се махна от фирмата му - ако така се прави бизнес в България, ако ще ходиш да се излагаш като кифладжия наляво и дясно ... жална и майка на нашата родна Българийка. Някак си не ми допада байганювщината, авантата, келепирецът. Щото в минната компания Джуджи го вкарах аз - работил съм с тях докато бях в Химремонт и знаех на кого да се обадя. Още една среща му уредих в Димитровград с човек, с когото съм работил в Химремонт и после един от търговските пътници във фирмата ме пита: "А бе ти как го направи тоя номер, аз от години се опитвам да вляза при Слави Михов?"
Е аз сега заради циркаджийските номерца на Джуджи да си режа контактите ли?
Че и темата на днешния ми пост е образованието на работодателите - не че наличието на диплома от университет дава гаранции за успешен бизнес - нито Берлускони, нито Бенетон, нито Бил Гейтс са завършили университет. Аз като съм завършил, та съм милионер вече. Университетът дава друго мислене, издига хората (поне онези, които знаят защо са там) над евтиния келепирджилък и кебапчетата. Но просто не мога да не се съглася, че работодателите в България смятат, че щом са шефове, знаят повече от своите служители. Което по-често не е така (не че не съм работил за шеф, който е в час с нещата и които не се срамуваше да каже, че изучава някаква нова материя).
Накрая, когато бях на кантар - да продължавам ли с циркаджийските номера на Джуджи или да се изнасям, Джуджи ми даде тласък в правилната посока - "А ти с какво си повече от мене - е вярно, говориш английски, с компютъра се оправяш малко по-добре от мене и това е."
Така е, Джуджи - нищо особено не съм. Не съм го и твърдял, ти си този, който се мери с мене.
А защо го наричам Джуджи ли? Не заради ниския му ръст (по-нисък от мен с една глава), а именно заради манталитета му на селски тарикат; духовно джудже. Джуджи караше джип - естествено, шеф е все пак, хора го гледат. Ама "караше" е прекалено условно, тъй като беше изгърмял всичките си контролни точки. И не стига това, ами беше се заканил да съди КАТ за незнам какво си - май последния път, като го хванали с превишена скорост, и радара им бил без камера, тоест, не могли да докажат че точно него са засекли.
"Добре де, ти с превишена скорост ли беше?"
"Да."
"Е как така имаш очи да ходиш да кажеш на черното бяло?"
А в същото време от София до Варна стигнахме за 4 часа - Джуджи не падна под 150 на магистралата и под 120 извън нея.
Да ви разказвам ли каква му беше реакцията като му казах, че кара опасно и аз все пак жена и дете имам?
Ей там е липсата в образованието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!