26 юли 2015

Аре наш`те на мач

Левски завинаги! - Симеончо с шал и с любезното съдействие на чичкото зад него
Не бях ходил на мач от години, може би за последно бях някъде през 2007 или 2008-ма. То к`во да им ходя и к`во да им гледам, само я мъчат топката, дет` се вика, ние у махалата правим по-яки мачове; пък отборите вече на всеки 6 месеца вземат нови попълнения, дето докато ги научиш кой какъв е и за какво се бори, и него вече го освободили.
Снимка с Влади Гаджев за награда.
Снощният мач между Левски и Литекс обаче беше си беше повод не само да ида на мач, но и да взема Симеончо с мене. Симеончо досега не е ходил на мач, така че като се види с приятелчетата си в махалата или на 15 Септември ще има да разправя (ако се интересуват де). Та така, отиваме на стадиона половин час преди мача (грешка, изгубил съм част от навиците си), отвън на касите някаква огромна тълпа, всичко живо чака за билети (а от Левски преди няколко дни подписаха споразумение с TicketPro да им разпространяват билетите, ма кой да се сети), отгоре на всичко и за някаква декларация от придружител искаха за малки деца (за какво им е, след като аз съм с детето на стадиона?) - а бе, въобще, пропуснахме първия гол на Левски в мача. Докато чакахме отвън хората почнаха да скандират "Левски, Левски", Симеончо ме гледа с едни светнали очи ... "Искаш ли да викаш и ти? Да? Ми викай де, кой те спира?"
Най-накрая купих билети, минаваме първата проверка, откъде се вземат декларации, от бялата кола там, аха, ОК, имате ли декларации, свършиха, влизай така, айде тати, че мача свърши и в тоя момент виждам едно фургонче, продават фланелки, шалчета и други фенски атрибути от него.
"Искаш ли шал?"
"Да!"
"Избирай!
"Този!"
"Сигурен ли си, виж колко има?"
"Този искам!"
"Добре, вземаме го".
Аз цял живот (цял живот, цял живот - докато бях малък) си мечтаех за синьо-бяло шалче, от онези, дето ги имаше през 80-те години. Ма тогава нито знаех откъде да си купя, нито пък и пари щяха да ми дадат мама и тате за шал. Веднъж дори помолих баба да ми ушие, ма тя ме разбра прекалено буквално, уши ми синьо-бяло шалче от некви парчетии плат, няма и метър дължина, върви и обяснявай, че това не е точно като онова, дето го искаш.
Да не се отклонявам излишно.
Минаваме проверката на билетите, вече е модерна, с бар-код и четец, не като навремето, айде тате, бегом нагоре, че мача свърши, намерихме някакви места, ето ти, Симеончо, вестник; ама за какво ми е?, за да не си изцапаш гащите, затова ... Той ме гледа и се чуди майтапя ли се, или съм сериозен. Сядай на вестника бе, тати, така се прави, затова ги носим тия вестници.
Симеончо седна, а аз гледам хем мача, хем него - то му светят очичките, то му е интересно, то детенце, кога друг път е ходил на мач, на живо ("Тати, ама ние сега мача на открито ли ще го гледаме? На открито бе, тати, на трибуните, почакай да влезем и ще видиш!"). 
Влади Гаджев беше няколко реда по-нагоре, на почивката го снимах със Симеончето. Така де, така се възпитават левскари!
Иначе, самият мач ... слаба работа, левскарчетата правят каквото могат, ма то не е много. Много грешки в защита, в средата на терена някак няма кой да върже играта, а напред к`вото стане. Ама дано тоя отбор просто го обиграят 1-2 сезона, без да правят сериозни промени, ще се получат нещата. Иначе в момента толкова си можем, няма какво да се лъжем. 
Където е текло, пак ще тече, спокойно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!