Един от първите ми съзнателни спомени относно футбола е от 80-те години, квалификациите за СП`86. Помня трудната победа с 1:0 срещу ГДР, помня голът на Ст. Младенов от този мач, помня победата над Югославия с 2:1 и двата гола на Пламен Гетов (голям играч беше Гетов, голям!), помня победата над Франция с 2:0 (тогава излезе един лаф "В София петли не пеят").
Та от тогава си спомням как бихме и Люксембург с 4:0 в София, но помня само резултата, самия мач нямам спомени да съм го гледал. После в следващите квалификации за Евро`88 пак се паднахме в една група с Люксембург, взехме си редовните 2 победи, ама там се осрахме у дома с Шотландия в последния мач, но аз вече знаех, че Люксембург са нек`ви слабаци, футболно джудже, а ние не сме.
Така де, беше време, когато си ги отнасяхме с по 3-4 гола тия.
Онзи ден пак им вкарахме 4, но те пък ни вкараха 3. До колкото разбрах, за пръв път в цялата си история Люксембург вкарва 3 гола в един мач. Те люксембургците обикновено 3 гола вкарват за всичките квалификации, този път ги вкараха за 1 мач.
За няма и 30 минути, ако трябва да съм точен.
Аз, да си призная, мача не го гледах, проспах го нещо, ама като видях после репортажа, не съм бил единствения дето е проспал нещо. Например Владко Кренвирша, вратаря на делиорманските овцееби, ако се чуди защо въпреки двете спасени дузпи на Кристиано Роналдо все още си ритка у нас, да знае, че е единственият вратар в света, на когото Люксембург е вкарал 3 гола. А пък като гледах втория гол на Люксембург, паса към Йоахим, спринта и развинтването на Иван Иванов си дадох сметка защо Йоахим вече не играе в ЦСКА и се запитах защо Иван Иванов не играе в ЦСКА? За гола на Бонхарт дори няма какво да споменавам, такава красота не се вижда всеки ден. Владко Кренвирша трябва да е доволен, че го е видял толкова отблизо.
Та си мисля, сега ги бихме тия с 4:3, ама има и гостуване, и като им гледам оптимистичните муцунки на родните националчета, не ми се мисли какво ще е там.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!