Първо, пристигнахме в хотела, къде ще е сватбата, там съответно ни чакат, сядаме да вечеряме и започваме да се запознаваме наред. И запознавайки се с една приятелка на булката научаваме, че сватбата всъщност ще е в баварски стил, тъй като районът там бил богат на немци (баварци в частност) още времето на Австро-Унгарската империя. Тоест, храната ще е баварска и гостите ще са облечени в баварски носии - "сещате се, женските рокли като на Октоберфест, tits out" каза Диана.
Къщите в Гарана определено не са типично балкански, повече ми бият на немски.
|
В голямо приключение се видяхме, сватба в Румъния, в област, населена с етнически немци, заедно със сърби.
Сватбата преди венчавката ... |
... и няколко часа по-късно. |
Това са булката и младоженецът, зад тях с дебелата свещ е кума. |
За мое съжаление нямаше tits out. По някое време се появи една доамна с подходящите тактико-технически данни, ама то вече
беше късно вечерта, къде ще ходя да я снимам за блога си? |
А това е нискохолостеролната почерпка на Руди - цуйката и лукът изгарят мазнините
на свинската мас
|
Бира като бира, но със специален етикет |
Наближаваме някаква църква, а не знаем в коя църква точно ще е венчавката (то подписването в съвета е минало 3 дни преди това), в селото има две църкви. Влизаме вътре, аз исках да снимам, ако може, да си призная, останах изненадан.
Това е местната кола, пак по баварска рецепта |
Аз си направих моите снимки, а Диана се заговори с тях, има ли сватба следобед, да имало. Е сигурно сме в тая църква, едва ли в такова село ще има две сватби по едно и също време.
Руди отваря бурето ... |
... и това е специалната бира на Руди.
На мен ми се стори лека, но киселееше, той обясняваше надълго и нашироко как се филтрирала,
колко време отлежавала, но за съжаление, на влашки. |
На отчето не му разбрах всичко, което каза, на румънски говореше, та там я
С такава рокля, с такава цепка може да се облече само някоеМиме, в случая не от Биримирци,
а от Сърбия, ма то все същото. Тия балкони ги разнасяше цяла вечер, tits out все пак! |
Die Münchner Weißwurst ... |
... и разни други баварски специалитети. Имаше и някакво зеле, два вида - едното беше лилаво на цвят и сладко на вкус. Баварска му работа. |
Тук трябва да призная, че Руди като организатор на събитието се беше постарал доста, дори в излишък.
Имаше игри с младоженците, кой колко познава другия, със затворени очи трябваше да си познаят половинката измежду 5-6 други, имаше и игри с публиката и изненади, в един момент ни подбра всичките - айде, вика, излизайте навън, приготвил съм prima surpriză. Викам си, сега остава тоя като Миташки да е приготвил кслючовете на една лада и да има "целувай ръка", ама не. Сюрпризата се оказа едно буре с бира, която, до колкото разбрах (до колкото ми стигат познанията по романски езици, а те са повече от оскъдни), самият Руди произвежда, почна да обяснява кога и как я филтрирал, че била не съвсем като нефилтрираното, ама не била и баш като светлото пиво, абе накратко накрая след обясненията чукна канелата на бурето и почна да точи бира и да подава на всеки.
Сега, като говоря за сръбския оркестър, все пак трябва да им отдам дължимото, чалга нямаше. Жената се беше приготвила с дежурния репертоар, в общи линии същите песни се пеят и по заведенията в София, разните пиано-барове, ресторанти по морето с жива музика. Дансингът беше тесен, таман за хора като мен, които са спънати в краката, но ми направи впечатление, че доста от румънците можеха да танцуват имаха чувство за такт. Имаше една двойка, те дойдоха облечени в банатски, а не в баварски носии, та хората бяха видимо над 50-те, не слязоха от дансинга, много се забавляваха и двамата. Не ги знам на кого са приятели, на Отилия или на Кайос, но с толкова удоволствие танцуваха, от сърце се радваха на приятелите си. И хоро играха, на някаква осъвременена тяхна песен, може местния вариант на "Бяла роза" да е бил, но и хорото им на нашето приличаше, ама това по някое време, вече като бяхме напреднали и с цуйката, и с виното, и с уискито. Уискито поне беше Джак Даниелс, лед нямаше, а за разредител ползвах някаква местна кола, също по баварска традиция или поне с немски етикет. И така до 2 през нощта, после вече ми се доспа и отидох да си легна, макар че за какво лягане говорим, като стаята ми беше над ресторанта. Въобще, голямо приключение беше.
Като си помисля, да отида на сватба в Румъния, в район с етнически немци, с баварска кухня и със сръбска компания. Ако имам възможност, пак бих отишъл на подобно мероприятие, стига да ме поканят!
Сега, като говоря за сръбския оркестър, все пак трябва да им отдам дължимото, чалга нямаше. Жената се беше приготвила с дежурния репертоар, в общи линии същите песни се пеят и по заведенията в София, разните пиано-барове, ресторанти по морето с жива музика. Дансингът беше тесен, таман за хора като мен, които са спънати в краката, но ми направи впечатление, че доста от румънците можеха да танцуват имаха чувство за такт. Имаше една двойка, те дойдоха облечени в банатски, а не в баварски носии, та хората бяха видимо над 50-те, не слязоха от дансинга, много се забавляваха и двамата. Не ги знам на кого са приятели, на Отилия или на Кайос, но с толкова удоволствие танцуваха, от сърце се радваха на приятелите си. И хоро играха, на някаква осъвременена тяхна песен, може местния вариант на "Бяла роза" да е бил, но и хорото им на нашето приличаше, ама това по някое време, вече като бяхме напреднали и с цуйката, и с виното, и с уискито. Уискито поне беше Джак Даниелс, лед нямаше, а за разредител ползвах някаква местна кола, също по баварска традиция или поне с немски етикет. И така до 2 през нощта, после вече ми се доспа и отидох да си легна, макар че за какво лягане говорим, като стаята ми беше над ресторанта. Въобще, голямо приключение беше.
Като си помисля, да отида на сватба в Румъния, в район с етнически немци, с баварска кухня и със сръбска компания. Ако имам възможност, пак бих отишъл на подобно мероприятие, стига да ме поканят!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!